Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.
И така, лекичко засилихме, но в един момент явно ѝ писна, изплющя нейния кон и се изстреля напред.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!
Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.
Хомо
Мъж и жена с нещастни бракове се срещат на почивка в Крим и започват романс. Когато идва време за тръгване, те се връщат при семействата си, но продължават да копнеят един за друг.
А Митко, както й беше зад гърба хвана от двата края полата на майка си и я вдигна рязко на горе.
Може и някоя такава да прочете и да се включи по темата дори :)
Все по-малко ми се стои в такава връзка, искам поне малко по-добро отношение и взаимност.
В разказа Чехов показва два типа хора, които са абсолютно притовоположни по природа. Едните са активните, широкоскроени хора, за които е важно да помагат на другите, дори за дребни неща (нещо, в което самият Чехов вярва; като лекар той се грижи за болни селяни безплатно в имението си).
Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме Разкази за Сиан се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.